аз, лъжкинята
разсъбличам се без да ми мигне окото
и навирам в носа ти безразличието на света
и нарочно забивам ноктите си в нищото
може и да сграбча някоя истина
дето боли
мятам всички претенции на облегалката на времето
мога да се вписвам идеално в обстановката
като порцеланова кукла
с отдавна избодени очи
докато ме обсипваш с целувки
тичам по стръмните улици ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up