На Марта
Беше мое морето, а сега ми е чуждо.
Бяхме първи приятели, а сега - непознати.
Аз си пия ракията, спя и ходя по нужда,
то се люби със сушата, мляска и съответно се клати.
Картината ясна. Нещата от прости по-прости.
Морето е вечно, а ние сме тука по график, по навик.
Ще поблъска в съня ми,
ще му дойда 2-3 пъти на гости
и всичко ще се забрави.
Трябва да тръгвам.
А имах за гледане, имах за питане още: ...