Когато е толкова дъждовно край мене,
а аз окъпана със слънчева мечтателност,
все някой тревожно тръби като бреме
в душата ми и вие иносказателно...
Разказва ми как се разпръсква милионно
на малки планети на воя на вятъра,
искрящ от фантазия и хрумки, изконно
по-чисто от моите представи и вярата...
Когато е толкова дъждовно в душата ми,
пак търся тръбача, прегракнал от воя си,
пак там, на брега, нали животът продължава,
с раздиращ вик, отнесъл моя собствен подпис... ...