Тръгна си от мен,
дълбока рана ме прониза,
незаличима болка стене,
душата ми изпадна в криза...
Споменът, че няма да те видя вече,
сякаш вечността отлита и ни следи,
че завинаги тръгваш надалече,
че миналото се забравя и обичта от преди.
Дано не за дълго си далеч от мен,
и години да минат, остава една надежда...
Дали тогава все още ще съм в твоя плен?
Не зная... само любовта към теб ме отвежда. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up