Тръгнах на път, но не щеш ли-беля!
Тръгнах на път, но не щеш ли - беля!
Хлътнах в канавка и счупих колата!
Викнах:”Невольооооо!”Тя в миг долетя
и се надвеси над мен на тревата:
„Ех, че не нещастие!Ох, че беда!
Чудех се тоз път къде ще те сваря!
Тук да помогна не мога сама,
викам на помощ и мойте другари!”
Свирна Неволята. В същия час
кацнаха Ярост и Писна ми Вече.
Те изругаха съдбата на глас ...