Тръгнах за село. Природата, хората,
родили ме някога, някъде.
Тръгнах за Рая, а стигнах до гола поляна.
Къде ми е къщата?
Къде са ми хората?
Няма ги.
И къде ми е пътят, по който назад ще се връщам?
И него го няма.
Само диви треви, заметнали паяшки мрежи.
Наклякали храсти зло изпод вежди заничат.
И между тях – за малко да не я забележа! –
една подивяла лозница. ...