Затвори си очите
и се вгледай навън.
запуши си ушите
и чуй далечен звън.
Изолирай се тихо
и бавно заспи,
остави ти сълзите...
отпъсни се... умри...
Всичко остави
далече зад теб.
Бяла забрава
навлиза във теб.
Небето е синьо
и толкова близо,
ето от Ада
душата излиза.
Изпита и тъжна,
сред хора - сама
Житен клас по жътва,
като върба край река.
Не оставай тук задълго
вземи нож и умри.
Замини - пътешествие дълго,
замини и нас забрави