Xайде, избягай... закован си в спомени,
мрежи от образи стари, в мойте очи отразяват се...
Хайде, тръгни си, повярвай, че тези моменти отиват си...
Защо поглеждаш назад? Тука път вече няма...
И последната капка любов се разби...!
Хайде, тръгвай, приятелю стар, че над небето буря сякаш се изви...
Боговете моля, гоня те, иди си...
Не ме мъчи, не искам тез очи да гледам вече...
Искам да съм някъде далече...
Не искам! Не, не искам пак твоите грозни думи,
хората да ми повтарят шумно...
Не, не, скъпи, не вярвам, че пак ще те погаля, но иди си...
Тръгни, мили... тръгни, докато още си такъв...
Аз те мразя повече от всичко, но още любовта те съживява...
Спомени убиват ме, давя се... бездна тъмна...
шепотни обиди... от устните, в които пих любов...
Върви си, мили... бягай, докато те мразя още...
Това мълчание запази...
Дори да си далеко, ще помня твоите очи...
Макар че ужасно боли...
© Авелина All rights reserved.