Не искам повече, не мога
да се боря за изгубени лета,
аз исках да живея в пролет,
ти с дъх на зима
прогони любовта.
Не искам да очаквам,
в търпение се похабих,
ти думите не ги изпълни,
а болката в чашата преляла
аз с последен дъх отпих.
Отлетяха всички чувства -
последна птица, закъсняла
за есенното тръгване.
Избледняха всички трепети -
дърветата въртяха ги в обръчи.
Сега не питай,
преминах през всичките сезони.
Не докосвай -
сетивата ми изстинаха
като изстиване на парещи кестени.
Тръгвай, тръгвам и аз,
изгубих си ятото, изгубихме лятото,
но полетът ми остана.
Сега вятърът ме прегръща
... и чупи ръцете ти.
© Алия All rights reserved.