Jul 1, 2018, 12:40 AM

Тръгвам с есента 

  Poetry » Other
405 0 0
Ръце простира вечерта
и драсва сънена черта.
И свършва лятото за нас
в един любим вечерен час.
Вълните тихичко шептят...
Тръстиките сега трептят.
Заглъхва нейде песента,
а аз си тръгвам с есента.
И мойте стъпки ще кънтят,
като камбани ще звънтят.
Ще грейне новата зора
в разлистената ни гора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??