Ръце простира вечерта
и драсва сънена черта.
И свършва лятото за нас
в един любим вечерен час.
Вълните тихичко шептят...
Тръстиките сега трептят.
Заглъхва нейде песента,
а аз си тръгвам с есента.
И мойте стъпки ще кънтят,
като камбани ще звънтят.
Ще грейне новата зора
в разлистената ни гора.
© Никола Апостолов All rights reserved.