Тръгвам си...
                                   и този път не можеш да ме спреш...
                                   Чаках те и дни, и нощи...
                                    чаках те години...
                                    Исках те,
                                    желаех те,
                                    жадувах те,
                                    мечтаех те,
                                   сънувах те... но
                                 ти реши, че искам да съм
                                 господарка на Съдбата,
                                 а ТЯ... реши да се шегува с мен,
                                 тъй вярваща във Нея.
                                 Затова и ще й кажа:
                                 "Благодаря ти благосклонна!!"
                                 А на тебе ще прошепна: "ОБИЧАМ ТЕ... е
                                 малко да го кажа,
                                 просто дума, която лесно
                                 се изрича... а душата
                                не говори. Тя чувства...
                                Обичам те... и днес, когато тръгвам...
                                Макар и да не ме дари с оназ любов,
                                в която няма болка,
                                обещания,
                                 преструвки
                                 или чувство за вина...
                                онази, в която сбъднатият миг
                                е важен...
                                ... Аз бях готова да простя
                                но... ти просто не ме разбра...

                               ... Тръгвам...
                               и този път не можеш
                               да ме спреш...