Sep 30, 2007, 7:39 PM

тръгваш 

  Poetry
650 0 3
Душата крещи,
сърцето боли,
тръгна си ти,
замина си,
завинаги...

На забрава ме обрече
и остави ме без мечти,
само болка ми донесе ти,
молиш аз да простя,
искаш да забравя,
но не мога, трудно е!

Сълзи се стичат,
ти очите ми погледни,
дори те теб обичат,
вземи ги!

Таз раздяла спомени руши,
спаси ги ти!
Не ги обричай на болката проклета,
просто ги помни!


P.S.
Мразя този ден и Гърция, защото тя ми отне най-скъпото и това бе Явор (моето слънчице)

© Ралица Лазарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не тъжи! След всяка буря, сутрин винаги изгрява Слънцето - така е и в живота на хората.
  • трудно ми е да се усмихвам след като го няма...
  • Трогна ме , Ралица.За
    съжаление много хора и
    стари и млади имат тази
    съдба. Усмихни се,с обич.
Random works
: ??:??