Искаш ли отново да е лято?
И ние с тебе да сме му децата.
И ти да си лудéтина, която
ще ми извади трънче от петата.
Че, леле-мале, после като литна!
Там някъде зад Старата бабуна
пак ще настигна дългата ти плитка
и задъхано ще я целуна.
Че като лумнат и Земя и Небо!
А после ще се връщаме полека.
Ами защото трънчето проклето,
забило се е този път в сърцето.