Аз съм дърво покорно на сезони

и мисълта ми е гласа на птица.

Слънца събуждащ във студени клони.

За времената аз съм ток по жица.

Харесва ми невинно да шумя

люляна с  нежността на ветровете.

Да бъда стряхав пламнали поля

и възел да съм на земя с небе.

А  всеки миг да бъде плоден цвят,

омайващ с непривична красота.

За да отхраня своя сбъднат свят,

с тръпчив привкус на чиста суета.

Аз съм завършен синоним на Вечността

със корени поглъщащи  Вселената,

от антиподни същини на дързостта -

родени в себе си и всъщност неродени.

Една от формите на сътворяващ Бог

пътувам сред безкрай от себесъщни

като смарагдов недостигнат епилог

в нестихващата си житейска къща.