Остаряхме, любов,
не усетихме как.
Но тръпне сърцето
в очакване пак.
Пролет да дойде,
цвете да цъфне.
Отново надежди
в живота да върне.
Слънце да грее,
гора да шуми.
Пролетен вятър
за теб да шепти.
Остаряхме, любов,
но живи сме още.
И тръпне сърцето
за люлякови нощи.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Приеми моите поздрави за хубавото стихотворение. Радвам се, че си ми била на гости в литературната ми страничка!