Ту ме има, ту ме няма,
чезна сред облаци от дим,
после като прилива прииждам,
стаявам се в сърцето ти (невидима съм).
Ту си тук, ту изчезваш -
не мога да те хвана.
Ти си ми копнеж, надежда
и, като блян, недосънувана мечта.
Ту ме има, ту ме няма,
що за гатанка съм аз?
Или просто съм съвсем обикновена -
жена, полудяла от любов по тебе!!!