Днес избрах си да скитам по бистрия смях на росата,
да се къпя в искрите горещи на огнени клади
и да бродя, без път и сама, през дъха на полята,
и да вдишвам зеления сън на цъфтящи ливади.
Само тук и сега, само този ден носи ми сила
да обичам света, да танцувам с дъжда, да раздавам
на слепците - лъчи, на бедняци - небета от свила,
като светла зора над върхари в мъгла да изгрявам.
Имам всичко и знам - някой луд пророк тъй ме ориса,
да осъмвам честита, озарена с любов и надежда,
да живея на бликнали извори с песните чисти,
да заплитам красиви съдби с лунна сребърна прежда.
На вселенския вятър юздите съм стиснала здраво,
нейде скрито захвърлих на досадния делник хомота
и превих се в поклон пред най-святото, истинно право -
да не вярвам в смъртта. Тя е просто портал към живота.
© Вики All rights reserved.