Времето край теб минава
бързо и като стрела
и за дълго нищо не оставя
освен свойта трайна следа.
А може би за теб
то е просто спряло
и всичко е като в мъгла,
всичко сякаш избледняло
е потънало в тъга.
Иска ти се да избягаш,
да се махнеш от това.
Сега ръцете си протягаш...
просто силно се надяваш
да достигнеш ти далече,
до желаното от тебе място-онова,
в което мечтите вече
са не само красиви слова.
Но уви-нищо няма там.
И на тебе ти се струва,
че дори и в тълпата
пак си сам.
И наистина-нищо няма там-
защото „там” не съществува.
Само „тук” сега царува!
И не бъди ти негов роб,
който чака ред за гроб.
Дъх дълбоко поеми
и главата си вдигни.
Надеждата с едната си ръка,
а Вярата със другата хвани,
Любовта ти силно прегърни
и Усмивката за вечно целуни.
И ето ти от роб нещастен
превърна се във цар прекрасен!
Цар на твойто „тук” и „сега”.
И знай,че ценен дар ще притежаваш-
Вяра,Надежда и Любов
на всекиму с Усмивката си ще даряваш!
© Анна Адамова All rights reserved.