Стрелкащи се от зори до зрак
импулси в мрежички от мисли.
Като експресчета. И нощем пак -
немирни, непокорни и улисани
във чудото, наречено Живот,
със пърхащи, сърцати радости.
Капризчета, копнежи, благодат.
И дни препълнени. С наслади.
Взрив на цветове. Парфюм,
излят от екзотична стъкленица
над есени, поля, морета, думи.
Зеници, шепнещи "обичам те". ...