Била съм.
И сега съм тук.
Цветята пак споделяха
благоуханния си аромат,
птиците не спираха
да пеят песента
на радостта.
Хора се убиваха,
предаваха,
осакатяваха.
Обичаха се,
вдъхновяваха се
и се спасяваха.
Шестваше Духът,
у хората възрастваше.
Отколе своите събира,
да пребивават заедно
в мира.
Танцуваме.
Мълчим.
И съзидаваме.
Били сме.
Тук сме и сега.
© Кирилка Пачева All rights reserved.