Тук съм...
сред цветята и огромното небе.
Тук съм...
сред лозята, засадени с дядови ръце.
Тук съм...
с камъни и тухли разговарям.
И...
разбирам след това,
че съм жива и съм длъжна
да целувам тази пръст,
да запаля свещ и да заплача.
А сълзите ми сами изписват...
скромното - "БЛАГОДАРЯ".
© Мариана Вълкова All rights reserved.