smile1 (Валка)
448 4639
Sep 4, 2010, 11:29 PM

Тук съм, мамо 

  Poetry » Other
696 0 13

Дъждът как обичам - по стъклото се стича -
тихо, тихо вали,
аз съм малко момиче, по поляната тичам,
от спомени чак ме боли.
В старата къща, под навес намръщен,
животът ми приказка бе.
Назад пак се връщам, отново съм същата,
а мама на двора мете.
И тате ми маха под старата стряха
засмян, с насълзени очи.
Как времето мина и той си замина,
а мама седи и мълчи.
При нея се връщам, в старата къща,
прегръщам я с малко тъга,
Тук съм, мамо, до твоето рамо -
не ще те оставя сама!




© Валка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??