petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
Nov 17, 2007, 12:50 PM

Тук - в този свят... 

  Poetry » Other
1155 0 37

Да! Ще трябва любовта
    да се спаси!
Но за това нали
    са нужни двама?
И неспокойно се въртим
    в леглата си сами,
в безсилието свое, единично,
    в опит да изтръгнем
страшното, загнезденото
    в нашите сърца.
А ти вървиш и аз вървя
    под небето белезникаво,
сипещо гореща жар
    над хора и над покриви.
Копнежът ни от ден на ден расте,
    подхранван от една вълнА-
на радостта, пулсираща
    от нямото тревожно щастие.
И като полуслепи бягаме
    със пламнал дъх.
А въздухът сгъстява се
    с почти недоловими, тихи стъпки.
Отваряме очи и...
    потрепва черквица пред нас.
Или самите ние
    сме потръпнали?!
Трептиме, да!
    Трептим и от предчувствие
внезапно сме потресени,
    че царството небесно,
в едно с любовта, която
    тъй смирено или не, очакваме,
е ТУК - в този свят,
    в живота ни дори...
дори на хората добрите в сърцата.

    .............

Прозвънва псалт
    и звуците пронизват
сърцата ни, с трепетно очакване
    двете да се слеят в едно.
Риданието късо, глухо
    от устните изтръгва се,
защото знаем - самотните сърца
    не могат, сами ли са,  да победят.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??