Jan 11, 2022, 9:57 AM  

Тука има 

  Poetry » Other
348 0 2

/песен за Света Маяковски/

 

От тънка струна

избликва звук.

Дъхът ми руна

от скреж е тук.

 

Изпърха птиче,

изпука клон.

В снега лисиче

в червен балтон.

 

Накуп шишарки

под смърч напет.

Със змийски шарки

поточе в лед.

 

Молци под щампа

се молят в дим.

Понесъл лампа

сам Аладин.

 

Залутан облак

роси листа,

а пролив с провлак

менят места.

 

Самур намусен

клечи в калта

и без кожуси

хора – в палта.

 

Разбъркват рими,

прибавят цвят,

отпенват зими

в гърнето Свят.

 

И в стих изгубен,

намерен тук,

привидно труден,

събран напук,

 

без дух търговски,

останал там,

на Маяковски

светът е храм.

 

11.01.2022

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=hCZ3vkAhlwI

https://www.youtube.com/watch?v=FrZfpEDyO7s

© Мария Димитрова All rights reserved.

/Малко лирическо-прозаическо-преводаческо-критическо отклонение/
А кой от вас
изсвирил би
ноктюрно с бас,
на флейтата на водосточните тръби? ...
  603 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Миночка. Що се отнася до втората песен, мисля, че разреших загадката кои са вдъхновителите й, но създателите на клипа сигурно ще отрекат "българска следа", още повече че сега на мястото на мотора зад водача седи умна брюнетка, вместо умната блондинка, която отпадна 😁.
  • Хареса ми и тъкмо навреме дойде и песента е страхотна!
Random works
: ??:??