Jan 20, 2015, 11:20 AM

Тунел към любовта 

  Poetry » Love
532 0 4

Застрелях се с куршум от самота…
възкръсва ми се в погледа ти – ангел.
Сега съм във тунел на любовта
и виждам светлина зад нежна сянка.

Ако се върна в стария живот,
ще бъда роб на дяволи в усмивка…
Мечтал съм си да бъда Дон Кихот,
но Дулсинея е с мъжа си на почивка.

Ако във бъдеще се преродя,
ще съм ти пощальон във чувствата.
Съседите - крадат ти вестника,
промоция за грях са устните…

Със теб не случихме безоблачен покров
и Бог дори ни би в душите шута…
ела със мен в тунела от любов
на чаша вино и страстно прошуто…

Не се страхувай – там ще сме сами -
живот извън любовната измяна.
Повярвай ми, че съществуват истини
в една илюзия за само двама.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??