"Туптящата витрина"

Угасна и поредната сълза
в дъното на моята душа.
Свлече се като коприна
върху туптящата витрина...
После бързо се шмугна вътре в нея,
без да ме попита за какво копнея.
Залютя витрината трептяща,
опитвайки се да преглътне сълзата кървяща.
Но гърлото ú се оказа тясно,
а сълзата ровеше навътре бясно.
Прокопа тунел широк накрая,
но гърлото -
тъй и не видя на болката си края.
Понечих да го стопля с глътчица вода,
но само нови ножове във него
успях да забода.
Накрая се предадох
и оставих раната да тлее.
Нещо в мене тихо се помоли -
някой -
мъничко любов във нея да налее!