Kristo (Христо Андонов)
390 76
Dec 29, 2007, 8:28 PM

Турбофолк 

  Poetry » Humour
828 0 5
Ах, леле-леле,
когато най-боли,
всичко ти се струва
истински лъжи.
Ах, леле-леле...

От зори аз срещам хубавата Рада,
прелестна, игрива, истинска наслада.
Косите и тъмни, очите и зелени,
всеки ден я виждам с готини премени.

Ах, леле-леле,
когато най-боли,
някой се преструва.
Ах, леле-леле...

Ходи по селото, ергените привлича,
всеки щом я види, с поглед я съблича.
Но не дава Рада нито свежа китка,
или някой да опита от топлата и питка.

Ах, леле-леле,
когато най-боли,
някой се преструва,
всичко ти се струва
истински лъжи.

Не иска да се дава хубавата Рада,
не иска да пристане - нечия награда.
И момци най-лични, сърцати и богати,
предлагаха имане, коли, дори палати.

Ах, леле-леле,
някой се преструва,
когато най-боли.
Ах, леле-леле.
всичко ти се струва
истински лъжи.

Стара мома стана и хубостта загина,
дорде дойде време и тя сама почина.
Но никой не разбра тайната на Рада -
не се разбра, че и тя по жени си пада.

Ах, леле-леле...

© Христо Андонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??