Навън е тъмно, концертът свърши.
Грима е време да сваля.
Тълпата вика! Критик се мръщи!
А толкова е тъжна песента.
В следващ град, на друга сцена,
гримът отново е на мен.
Сама китара, а после акапела,
пред разни хора пея всеки ден.
Дъждът вали, турнето продължава,
място подир място посетих.
И на пътя дълъг автобусът заминава,
с една китара, с мелодия и стих. ...