Все още викам името ти в нощта.
Все още виждам лицето ти в моите сънища.
Всеки нов ден се превръща в предишния.
Вътре в мен е студено и тъмно, като в пещера.
Доближи се до мен и ме стопли,
така, както го правеше преди.
Защо си отиде от мен?
Защо ме остави на самотните нощи да съм в плен
и вече не мога дори да заспя.
Обсебил си изцяло моите мисли
и когато се опитвам да затворя очите си,
виждам отново лицето ти. ...