May 6, 2009, 7:45 PM

Твоето сърце 

  Poetry » Love
1159 0 3
1.Седя тази нощ на поляна позната,
залисан и втренчен гледам луната.
Хиляди мисли минават през моята глава,
но дойде и остана само една.
Дали от звездите по свода небесен,
или от звук познат на любовна песен
яви ми се ти и останах без думи, без въздух,
паднах в море от любов, неволно аз се подхлъзнах.
Очите, усмивката, изражението ти
придадоха блясък, по-силен от този на всички звезди.
А щурците сякаш започнаха да говорят,
сякаш за мен и за тебе се молят. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослав All rights reserved.

Random works
: ??:??