Ръцете ти са птици от сатен,
прелитащи по тялото ми от небе,
даряващи ме с свобода във нежен плен,
разкриващи ми непознати светове.
Гърдите ти са планини от изкушение,
два облака от всеизгарящ сняг,
два източника на обсебващо ме вдъхновение,
два ангела... които обещават грях...
Краката ти са връх на съвършенството,
превличащи ме в своята забрава...
Те път са водещ до вратата на блаженството,
премина ли я... всичко друго се стопява... ...