Dec 16, 2007, 1:46 PM

Твоите лъжи 

  Poetry » Love
1173 1 9

Тежи ми нещо,

очите ми парят,

сърцето ми стене,

душата ми вие,

любовта ти беше голяма,

ала беше измама,

ръцете ти бяха чисти,

а сега се питаш - ''Защо така се получи?''

Да върнеш е късно,

да простиш е трудно,

ала да забравиш е някак нелепо.

Сълзите в очите ми капят в ръцете ти,

посягаш да галиш косите ми,

но аз се дърпам.

Трудно ми е да ти простя

и те моля - "Върви си!''

искам да те обичам, но замълчи си,

каквото и да кажеш,

всичко свърши,

каквото и да направиш,

любовта се прекърши.

Обичах те и ще помня твоите очи,

но винаги в сърцето ми ще останат

твоите лъжи...

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??