Apr 3, 2014, 9:40 PM
Твой до поискване (Прощално)
Ти превърна в мастилница с панделка дните ми.
И перото ми трескаво пише те в стихове - пише те.
Запомни, запомни, аз съм твой до последно поискване.
Като лодка до кея ти. Като тъжния гребен заседнал в косите.
И не искам в замяна на моята обич вълшебства и замъци.
Днес ти давам сърцето си - топло и истинско.
С факли нощи горещи минават над нас и в развихрени пламъци
две подкови телата ни сплитат се в свята неистовост.
Днес ти давам последната порция младост в душата си.
Преглътни я навътре, чак до костите твои докрай да попие.
Изхвърли от недрата си всичките мъжки зачатъци.
Пропусни ме кинжално до дъно да стигна и в теб да се впия.
Аз съм твой. Аз съм твой до финалното твое поискване.
Разпиляват се вече последните коли на времето.
Тази приказка свършва. Тъмнее небето-измислица.
Прегърни ме безмълвно. До нашето сбогом. Последното!
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Младене, наистина са сходни. Много хубаво!
-
Много хубаво си го написал с тона на емоцията, с тъгата в душата и не на последно място с любовта в стила на твоя изказ. Браво Младен.
-
Благодаря, Лъвице!
-
Прекраснота!
-
Благодаря за хубавите думи и съвети, Марина! Текстът е писан по действителен случай. Затова съм привързан и към заглавието. Ще го съхраня единствено по чисто сантиментални причини. А иначе вероятно сте права.
Благодаря и на теб за вниманието, Цеца! -
За Жена на поискване съм чула - но мъж на поискване - не бях..., сменете заглавието - не звучи добре..., повярвайте, дори и прощално..., много тежък стих - разплака ме...!!!
"Днес ти давам последната порция младост в душата си.
Преглътни я навътре, чак до костите твои докрай да попие.
Изхвърли от недрата си всичките мъжки зачатъци.
Пропусни ме кинжално до дъно да стигна и в теб да се впия." -
!!!
"Не се превръщай в бледа непозната.
Познавам те от хиляди години.
Обичам те със обич осъзната
и влюбен съм отново в теб, прости ми.
Един живот не стига да обичаш.
Душите се прераждат не случайно.
Урокът се повтаря и на изпит
явяваме се аз и ти безкрайно.
Телата като дрипи сме сменили.
Душите ни претръпнали немеят.
Уроци от отминали години
не спират и до днес да ни разделят.
И пак на изпит - вече прошка няма!
Не е ли време кармата да сбъднем
и двамата, достигнали нирвана,
в изгряващото слънце да се върнем?
Не се превръщай в бледа непозната.
Отворил съм на слънцето вратата
и с цвят на лотос кича ти косата." -
Ех, Вики! Знаеш ли - остави ме, без да ме апострофираш, да изрека, че си го казала гениално! Възхитен съм. А ако знаеш само, колко бих искал казаното от теб да е Истината. Защото Пол Дирак отиде по-далеч от Нилс Бор с прословутото му: "Тази теория не е достатъчно безумна, за да бъде вярна" и изрече: "Тази теория не е достатъчно красива, за да бъде вярна!"
Хиляди топли поздрави за теб! -
Няма сбогом последно, смъртта ни е просто измислица.
Ако има любов, тя остава дори и през времето,
тя живее в пространството, волна и дива, и истинска -
жив венец на света, от божествен творец сътворена е.
Няма край и раздели, те са само физическа логика,
любовта не побира се в тесните рамки на тленното,
има собствена воля, далеч на ума от законите
и е нашия път към простор и летеж. Неизменният...
Поздрави, Мисана! -
Благодаря за съпричастността, Биляна!Трогнат съм.
Весела неделя от мен! -
Без думи, само с приятното чувство от прочита...
Поздрави! -
Благодаря Светла! Не знаеш колко ме трогна с тези думи. Дано наистина ги заслужавам. Но заради твоето толкова хубаво мнение за мен се чувствам задължен занапред да съм особено взискателен към себе си.
Приеми най-сърдечен поздрав от мен!: Мисана -
Вие сте един от поетите, върху чието име кликам със затаен дъх и свит стомах, а след прочита на произведение като това, просто онемявам!
Моите почитания!! -
Благодаря ти, Рада!Всичко, което каза ме трогна дълбоко. Искреността, за която говориш идва от факта, че става въпрос за нещо преживяно. Но никому не пожелавам това опустошително преживяване. Навън то оставя поетична следа, но в сърцето - незарастваща рана!
Желая ти нови поетични успехи и хубав уикенд!: Мисана -
Благодаря ти, Миглена, както за шегата, която искрено ме развесели, така и за хубавите думи. Успя да ме трогнеш.
Възможно най-весел уикенд от мен!: Мисана -
Оооо, няма да останеш непоискан... като гледам
Шегата настрана- много хубаво стихотворение!!! -
Благодаря Ивон! Трогна ме.
Приеми сърдечен поздрав от мен! -
Като лодка до кея ти. Като тъжния гребен заседнал в косите.
Силно и истинско! -
Райна, Жанет, Септември, Красимир, Камелия, Санвали, Силвия, Никола, Алина. Всеки от вас заслужава индивидуален мой отговор за толкова хубавите думи, с които ме удостоява. Така е етично и правилно да постъпя. Но не искам да бавя отговора си /защото това е вече неетично/, а утре трябва да ставам твърде рано. Затова препочетох да ви благодаря едновременно и да ви кажа, че високо ви ценя и като творци и като приятели /за каквито ви считам, при условие, че с това си признание не ви обиждам/.
Благодаря ви от сърце! И ви желая нови прекрасни творби!: Мисана -
Покорява със силата на чувството, с всеотдайността на истинската любов!
Поздравления! -
За малко да те пропусна, Мисана! Тук си в съвсем друг стил!
Много добър и невероятен стих за любовта!!Силни и разстърстващи чувства!Поздравление!!!!! -
Трогателна приказка с прекрасен финал!Поздравления!За мен беше удоволствие да прочета!
-
Казват, че можеш да дадеш това, което имаш, а ти със стихотворението си дал много, Младен!
Най- искрен поздрав! -
Силно и докосващо откровение!!!
-
Настръхнах от красотата на стиха и силата на чувството!
Много са ми близки мислите ти и - ще се повторя -
всеки път съм любопитен и се радвам на различията
в стила и изразните средства!
Аплодисменти! -
Пак ме караш да се изчервявам от похвалите ти, Елица! Но съм особено трогнат от думите ти, защото неведнъж си засвидетелствувала възхищението си от моята любовна лирика. А с нея аз единствено релаксирам от най-мрачните състояния на духа си, когато получавам най-силните си поетични видения. Тях впоследствие кодирам във философските си стихотворения.
Приеми моята дълбока благодарност за винаги позитивното ти отношение към моето поетично творчество.
Искрено твой: ММ -
Разгърнат стих в безупречен анапест , така подходящ за тази дълбоко затрогваща изповед.Искрена обич, вричане, предчувствие за раздяла...
като лавина прииждат чувствата - всеотдайни и повличащи.
Уникални сравнения и повторения насищат изказа с емоции и едва загатната еротика: "мастилница с панелка дните ми", "две подкови телата ни сплитат се","пропусни ме кинжално до дъно да стигна"...
Любов като приказка с магично въздействие!
Един от върховете в поезията ти, Мисана.
Поздрави и благопожелания -
Благодаря, Сеси! Трогна ме.
Сърдечен поздрав от мен! -
Всеотдайно и много чувствено! Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
