На пясъка изписах твойто име –
светлината да си спомня в тъмно иго,
но вятър бурен със вълнà обви ме
и името ти милно в миг изтри го...
Луната зърнах, уж в притихнала фурия –
светлината да припомня в тъмно иго,
но облак плътен отново бързо скри я
и спомена за тебе в миг изтри го.
Изгора нова ли сега да диря?!...
Любовта ти да припомня в ледна зима?
Нима Любов с Любов се компенсира?!...
Ористта мълчи невъзмутима! ...