Тъгата на заключения в плен човек,
в собствената си душа проклета,
е свята, и послушен мен поета
тя оставя да руша и пиша,
сложни и забравени куплети.
Да рисувам с думи чужди
светове оставени, загърбени
от всеки, който в нужда
и в щастие заклел се е
да пази в сърцето си вовеки.
И в мрак потънал, в тишина
прекрасна, проблясва тънка нишка ...