Всички травми идат от момента,
когато си се валял в пелените
и на целия живот (като на лента)
протичали са покрай тебе дните.
Има една нищо и никва дума във езика,
която без проблем у мен бесовете вика.
А я някой казал, а съм влязла в спор,
Щот за мен таз дума си е чист терор.
Каква е тая дума тъй опасна?
Защо ли досега не стана ясна...
Ще ви я кажа (зорлем), иначе - конец.
Таз дума подла зове се "творец".
Значи, няма нещо дето повече да дразни,
от псевдо учен, дето вземе да се мазни
и локуми псевдоумни да разтяга
с гръмки думи (както му приляга)
с една-едничка цел на тоя свят
да се представи за ум пребогат.
За да се катериш до академик,
трябва да се правиш на класик.
А ако не си с такъв капацитет,
Трябва ти урок по критико-етикет.
Та, тая дума, винаги е в кюпа,
защото просто капиталче трупа.
Не я ли кажеш, ти къде си расъл?
Навярно в село патките си пасъл...
Та, ей тъй, преди сумати време,
когато даскалото беше още бреме.
Имах една шантава учителница ази,
Дет' от думичката клета ме отказа.
Едно е да говориш за великите класици,
Които живеят между учебните корици,
А не да ръсиш думички без смисъл
За на всеки, който нещо е написал.
Несъм творец - драскач съм язе.
Не ща ги тия кухи гръмки фрази.
писател – да, бе; фотограф – да кажем,
Но не се усещам някак толкоз важна.
За да си творец ти трябва доста,
Не там два-три случайни поста. 😊
Така че нека да „творим“ със кеф,
Ако може – да пада и по някой лев,
Но да не залитаме към някакъв митичен лик.
Че повярваш ли си, животът прави си бъзик.
Това стихче го донесе куцо вдъхновение,
И го писа още по-куц пишман „творец“.
Нищо че прилича там на стихотворение
е просто жалък опит за закачка днес 😊
Поздрави от наш'та маса (*опа, сори, тва беше за друго място)... та, от наш'то перо, за ваш'то.
Ако графоманските ми опити са ме научили на нещо, то е, че да се взимаш насериозно не води до нищо добро :)
Хубави почивни дни!
© Бистра Стоименова All rights reserved.