На един непризнат Гений
Таванска стая за ателие...
И празните бутилки по земята...
Прозорче малко към звездното небе...
Безброй очи крещящи от платната...
Едно легло със вехто одеало...
На него той във свят от чудеса...
Отново губещ се из вечното начало...
Където болката превръща се на красота
Недовършена картина сред хаоса стои...
Стари четки до палитра пълна с цветове
Синьото бе от неизплакани сълзи... ...