Незрящи са посребрените прозорци,
пили са отвара
през нощта на полските индигови ралици.
Нищо, че сега спиралното на есента е раковина.
Захарните пръстчета на елфите забраняват подслушване. Мисли за мен,
не ще чуе никой ритъма на
две души,
кънтящи,
пропити от влага.
Ще го скрием в рапанче... сред шепота на вълните.
Страх ме е от пролетни цветя и птици,
а знаеш ли, обич имам с една солена есен, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up