Влизат ли влакове през твоя прозорец?
Устните търсят ли изгорели души?
Думите плачат или тихо говорят?
Мастилено-празната нощ ли сълзите суши?
Чуваш ли птичките - спомен за лято?
Или звукът се запълва в стоманени, сиви криле?
Липсва ли смях на дете, изведнъж в сълзи облято,
което плаче за теб, а мен не зове?
Хора ли викат под твоя прозорец,
днес скарани, а утре - добре?
Чу ли, пиано часът ни разтвори?
Всичко ли чуваш? А мен - защо не?