Влизат ли влакове през твоя прозорец?

Устните търсят ли изгорели души?

Думите плачат или тихо говорят?

Мастилено-празната нощ ли сълзите суши?

Чуваш ли птичките - спомен за лято?

Или звукът се запълва в стоманени, сиви криле?

Липсва ли смях на дете, изведнъж в сълзи облято,

което плаче за теб, а мен не зове?

Хора ли викат под твоя прозорец,

днес скарани, а утре - добре?

Чу ли, пиано часът ни разтвори?

Всичко ли чуваш? А мен - защо не?