Jun 16, 2019, 12:51 PM

Твоят бонвива̀н 

  Poetry » Other
481 6 7
Този влак лети през дните, а от изток грее лъч –
пред очите ми тревите пеят – шепот, стон и глъч.
Мигар кра̀сни бели птици над абѐля не летят?
Тъй прекрасни – върволици, небесата ни крепят!
Млад и силен в свят сервилен, пак пътувам тук и там.
Пазя принципи стабилен – и не ще ги аз предам!
Ще обичам и ще гледам на живота от ракурс –
опресних си светогледа в моя минал първи курс.
Станах пламък и догарях в меки устни през нощта,
хванах камък и ударих всяка болка по света…
За децата завеща ли безконечния урок?
На душата обеща ли да си чист и без порок? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Random works
: ??:??