Вдъхновено от този глас:
https://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=oAiwsUgK_us
Как искам да се гмурна в твоя глас
и нищо друго дълго да не чувам.
Да ме пронизва той и в него аз
като перце от лебед да заплувам.
Да ме изпълва с бяла топлина
докато стана хубава и бяла.
И в полутонове от светлина
в гласа ти да откривам, че съм цяла.
Със тембъра си ненаситно мек
той да ме гали, да ме подлудява.
Като дихание – безмерно лек
да ме изгаря с ледена жарава.
Все да го слушам още. Пак и пак...
Дори и да не мога да те видя.
Звезда да е гласът ти в моя мрак
и с неговия шепот да си ида.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Много!