danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
Sep 27, 2012, 2:53 PM

Твоят глас 

  Poetry » Love
918 0 9

Някак блудно се голят дърветата

и среднощно събличат греха…

Обосели гнезда тихо шепнат

и безмълвни сънуват страстта.

 

Тази нощ вън е вятърно хладно,

но защо в мойте мисли гори

топъл дъжд в незабравено лято,

рой звезди преродени в мечти?...

 

Няма как да забравя гласа ти.

Щом тъгата до мен се стаи

от сърцето си тайно го вадя

и го моля…пред мен да върви.

 

Да ме връща отново при тебе

с всеки звън на стаени сълзи…

Да е корен на моето време.

Да е лято в студените дни.

 

Щом е с мен ще наметна дърветата

с топла охра от късни лъчи…

И в една несънувана есен

твоят глас нова страст ще роди…

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??