Jun 27, 2010, 10:14 PM

Твоят грях 

  Poetry » Love
632 0 5
Тя бе­ше би­с­т­ра­та, чи­с­та ре­ка,
ус­т­ре­ме­на към теб от­да­ле­ко.
Ти не­й­ни­я ус­т­рем във лед око­ва,
пре­вър­на я в бла­то под ти­ня­та ме­ка.
Тя бе раз­въл­ну­ва­на мла­да тре­ва,
ко­я­то те ка­не­ше в ску­та си ла­с­кав.
Ти ка­то бу­ен жре­бец връхле­тя,
стъ­п­ка тре­ва­та след кра­т­ка иг­ра
и тръ­г­на не­хай­но след из­г­ре­ва бля­с­кав.
Тя бе сла­д­ко­пой­на­та пти­ч­ка,
свила гнездо под твой­та стре­ха,
ко­я­то ти пе­е­ше но­щем са­ми­ч­ка, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка Богданова All rights reserved.

Random works
: ??:??