Прекрасен миг изгрял с Луната
със твоят образ в миг ме заслепи
и светлата пътечка във реката
забравените чувства сътвори.
Под стъпките ти поникнаха цветя
и песни на възхвала бардовете пеят,
а в черен мрак и завистлива тишина
вампири и дяволи отровни зъби сеят.
Прости, че не опазих любовта,
напразно днес ръце протягам,
и нищо, че са пълни със цветя,
от спомена, от миналото бягам. ...