Jan 18, 2020, 12:02 PM

Твоят смях 

  Poetry » Phylosophy
730 1 2

Когато натежи над мене тишината,

Ще трепне звън от твоят смях.

Сама ще си отиде самотата,

Ще ме заплита в моят грях!

 

Ще шепнеш тихо, сякаш ме прегръщаш,

Съзвучието ще ме гали в захлас

Всеки поглед нежен ще ми връщаш,

Аз безумно ще се любя с твоят глас!

 

Когато натежи над мене нищетата,

Ще чуя твоите стъпки вън.

Сама ще си отиде самотата,

Ще дойдеш в моя влюбен сън! 

 

 

© Мария Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??