Dec 30, 2006, 9:02 PM

Твоята Съдба 

  Poetry
778 0 2
Твоята Съдба
Една мисъл обвита в самота
през мъгла и мрак те води.
Мисъл кървяща,тънеща в тъга
водеща през светове и неволи.
Вървиш безмълвно в края на дена,
търсейки зората в утрешния ден,
и питаш се защо пламъкът в душата
е толкова студен.
Един спомен те спира за миг.
Усмивка зад теб душата изгаря...
Това което чувстваш е раздиращ вик... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Random works
: ??:??