Твоята сълза
Твоята сълза ме върна във нощта,
в която в нежен танц
почувствах твойта длан.
Когато летни дни споходят ни сами,
ще бъдем мрачни, зли
и огънят ще ни гори.
Когато лягам сам, на дявола ще се отдам,
ще бъда някой друг,
на свойто тяло чужд.
Когато вътре в мен пулсира ангел развратен,
не ми прощавай ти,
а спомените бързо заличи.
Когато този свят разтвори алчна паст,
поглъща моите мечти,
дали ще бъдем аз и ти?
Когато без сълза заспивам вечерта,
ще се събудя празен, пуст,
усмихвайки се наизуст.
Твоята сълза ме върна във нощта,
споменът удави ме в тъга,
задушна е с усмивка утринта...
© Златко Тошков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
! -
Някак една такава тъга... да не се опитваш да сваляш някой тук.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
