Твоята усмивка ме връщаназад във времето,на прага на животамечтаех за пътища нови,за върхове покорени,за важни победи.Много време измина,пътувах с годините,изкачвах върхове, жънех победи.Падах, ставах ипак продължавахвсе така силна,все така уверено.В косите сребърни нишки заблестяха,малки бръчици очертават очите ми,мечтая пак за пътища нови,макар да са уморени нозете ми.
Но сърцето ми пак бие влюбено,защото твоята усмивка е същата.