geni24 (Евгения Георгиева)
203 613
Oct 20, 2009, 10:53 AM

Твоята зеница 

  Poetry » Love
698 0 1

От любов по теб стопих се,
изгорях греховно цяла.
Щом нощта от нас си тръгна,
се превърнах в пепел бяла.

И полепнах по плътта ти,
пръснах ти се във душата.
Бях живецът, топлината,
втора кожа бях самата.

Искам ти да ме попиеш,
всяка част от теб да помни
колко много си обичан
с чувствата, за мен изконни.

Искам ти да ме затвориш
в храма си... Да съм ти жрица.
Да ме искаш, да ме пазиш,
да съм твоята зеница!



© Евгения Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??