Виждам твоя почерк и сега...
всичко е така, както го остави.
Ти никога не си вярвал,
че разтоянието е граница,
но знаеш ли, Скъпи, и аз не го вярвам.
Още виждам твоите писма
на всеки лист хартия и може би мечтая...
макар и да знам, че това е завинаги края...
Но щом те няма, защо не свети твоята звезда
и защо хората ми казват колко много съжаляват.
Те не биха разбрали скръбта,
те просто идват, плачат и си заминават. ...